FANDOM



АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ

Back to Bulgarian Dialect Glossary (home page)

П Edit


па - пак; пък

па че - пак ще
па нече - пак не иска

павет - повет, виещо се растение

павлака - мрежа

павун - паун

падало - място за нощуване (за хайдути)

падвеа - падаха

паде - падна; стана

падна - кацна

падне: че п. - ще се сбъдне

падни: на стан п. - настани се да нощуваш

паздер - клечки, които остават след изчукването на лен или коноп

пазе - взема

пазим - помня

пазиш - сделиш

пазука - пазва

пазуни - пазви

пазушка - джоб на пояса (Родопи)

пай - па, пай упущи - па я пусна

пайван(т)и (т.) - вериги за краката, въже с което спъват краката на коня
на пайван - със спънати крака

пакь(о), пакю - път(и)

пала буюклия (т.) - дългомустакат

паламар - цигански гвоздей

паламедна - (похабено от “маламена” - вж.)

паламида - 1. плевел, вид бодил, Cirsium anverse ; 2. риба п. - паламуд

паланка (т.) - градец

палаш - малко куче, пале

ръта палаша - малко ловджийско куче

памет/виш, /уеш - помниш

пампор - влак

панагии (гр.) - вид обредни хлябове

панагир=панагюр - панаир

пангалоска - (от “пангалос, пангалозин”) хубостни/к, /ца, вагабонт/ин, /ка

пангюра, пандура: п. кошуля - броня, ризница

пандуре - стражари в турско време

панта - карти

пантале - панталони

пануда=понуда

панчуга - черна, омразна жена (Родопи)

папуджийско - обущарско, за правене на “папуци”, меки кожени обувки

папуци (т.) - меки обувки от кожа, чехли

парал(и (т.) - софра, трапеза; ниска кръгла масичка

паратири - прозорци

пардъя - “в гората за пръти”

парен - направен от пари, монети

парзир (вм. панцир) - ризница

пармак (т.) - пръст

баш п. - палец

пармак(лък) (пармадзи=пармаци) (т.) - дървена или желязна ограда на прозорец, на чардак или на стълба; перила; тясна дъска, поставена на ограда на прозорец

парта - кърпа; платно, везано със злато

пархчица - пръстчица

парясам - напускам, оставям паряскова

паскай - паси

пасмина - род, корен, влака

паспал - прах, който се вдига при мелене на брашно и се наслоява наоколо

паструн - поструга, втори баща

патаног=патоног - с бели копита, с бяла козина на краката

пате, пато - пътя

на пато - на пътя

патлак - пищов

патрика - патриарх

пауните - бродерия по полите (Сев.-Изт. Б.)

пафти - украсени метални закопчалки на колан

паха - цена

пахар - паница, чаша, купа

педа - педи

пее - чете (за писми, книга)

пезевенк (т.) - сводник, който се занимава със сводничество

пейливан=пехливан

пекли - петелки, петлици, копчета

пекливо - горещо

пекол - ад, пъкъл

пеколски - адски

пелешки - накити за глава

пенбянско - светлорозово

пендар(ка) - голяма жълтица, която жени и моми носят като наниз за украса

пен(д)жер=пенджур (т.) - прозорец

пенджере - прозорче

пендулира - монета, равна на пет лира

пенчури=пенджери

пенька - птица-каменарка

перишан - украшение за глава с форма на перо

перия - пера

перника=пероника (вж. “тъжеко”)

перница - китка; възглавница

перо - украшение от злато и скъпоценни камъни
п. еленково - накит за глава

перпелеш - (от “преперица”) пътпъдъци

перперида - пуяк

перустия - железен уред за камина

перчем=перче(нце)=перчин (т.) - кичур коса, дълга коса на върха на главата у мъж

перчиг=перчик=перши - перчем, коса

песлин (пелени) - беслин пелени, вероятно от тур. “беслеме” - отхранване, отглеждане

песница - юмрук

песнопольки - песнопойки

петалине - подковите на работен добитък

петелджия - заложник, стари сват

петелки: алтън п. - златни закопчалки

петец: турски п. - т. петък, в смисъл турски празник

петимен=петимия (гр.) - жаден за нещо, единствен, желан
петимниче - искано, очаквано, жадувано
петимисвам - жадувам, желая, копнея за нещо

петли(ци) - копчета; металически накит на младоженец

петопая - с пет опашки

петра(х)ил (гр.) - епатразил

петювничек - кален, един на баща и майка

пе(х)ливан/а, /ин (т.) - борец; едър, силен пехливанлък - борба между борци

пехър, -а - свекър, -ва

пешин (т.) - по-рано

пешкеш=пешкиш - дар, подарък

пешкир - кърпа, месал

пещак - дар, дарове

пещемал, пещимал(я) (т.) - 1. кърпа за бърсане; 2. шарена престилка; задната престилка в двупрестилчената носия; 3. хавлия; 4. чаршаф

пещеш (т.) - подарък

пея - оплаквам

пивница - изба

пие - пуши

пизма - мест, отмъщение

пиле - фигура на птица във везбата

пилен(ов) - мил, хубав

пиме, пимо - пихме

пинтия - свидлив, скъперник

пинци - опинци, цървули

пирг (гр.) - кула

пиринчени - бронзови

Пирота града - неточно предаденото име на Момчиловата крепост Перитеорион (да не се бърка със сегашния гр. Пирот)

пирустии - железен триножник за огнище

пирчам=перчем

писани - шарени

писинци - шарени

пискюллия - с пюскюл (ресни)

писмет (т.) - сухар

писмо: п. пее - писмо чете

пита - иска (за жена)

питен колак - невтасал хляб

пити - да пиеш

питимия - жадуван, гален, обичан; един на майка и баща

питропче (гр.) - черковно настоятелче

питува - пита, запитва

пишин - изпърво

пишка - боде

пишман (т.) - разочарован

п. съм - разкайвам се; съжалявам
п. е станал - разкаял се, съжалил

пишници - домашен хляб (Пирин)

пишчоли=пищоле - (ит) пищови

пищимал=пещемал

плав, /а, /о, /и - човек със сиви или сини очи и светла, жълтобяла коса

пладне - обяд, ядене

п. висока - 12 часа на обяд

пладнина - храна за обед

пладнина - планина

пладнище - място, гдето пладнуват овцете

ден и п. - ден и половина

плака: п. сапун - кълъпче, парче сапун

плакаечи - плачейки

планина - пладнина, пладне, обед

планици - ягоди (Странджа)

пластъвъ - палава

плезна - заведе

пленаиви - с пукнатини

пленат - разграбват

плени - зароби

плени - пелени

плеснаа - сложиха

плетават - обличат

плетарии - плетачки, които плетат коси

плетни - плетове

плетушките - плитките

плечици - плитки

плеше - играе ръченица (Странджа)

пловка, пловче - дива патица

плоска - малък плосък съд за ракия

плот(ица) - плет

плотишча - плетища

плоча - подкова

площица - плочица, плосък, тънък камък

плющия - каменна плоча

пляна - пелена

по - след

по све - навсякъде, цялото

поарам - разваля

побара - потърси

побащим - действуващо лице в сватбата, стари сват

победила - набедила

побий: п. баклици - изправи, нареди бъклици

поболити - да поболея чем се п. - ще се поболея

побрайно - побратим

поваркаш - побързаш

поведоше - поведоха

повезем - свържа, превържа

повезуе - превържа

повейне - извехне, изсъхне

повеля - заповяда, нареди

повищева - цвили

повия - повой

повойница - погача на новороденото (когато детето си повива за пръв път)

поврати (се) - повърна (се)

поврънки - повратки

повясимо - количество извлачен, вълна, лен, коноп или памука което се завързва на хурката

погадя - нахокам, похокам

поганала - погълнала, “дръпнала го да го яде”

поганец - безверник

погановско: п. време - размирни, страшни времена

поганци - мишки

погачарки - които идват на погача у родилка

погина - изчезна, изгуби се

погирясала - стъписала се, отдръпнала се

поглави я - сгоди се за нея

погна - подгони

погода: какво да п. - за какво да се сгодя

погоден - сгоден, станал годеник

погоди - улучи, умери, намери

погодил съм - сгодил съм се за

погон - мярка за земя, около декар

погрубиш - погрозиш

погубено - изгубено

погъна - издигна, порасна

под - чардак

под: под вечер - привечер

подавенче - цвете

подайтосал - разхайтил

подарче - пъдарче, полски пазач

подбив - подбиване с колове

подбивала - подигравала се, шегувала се

подбрадник - накит от стари пари, който се носи под брадата и се спуска до гърдите

подбяла - разсъмване

подгизнат - разкиснат, разрушават се от мокрота

подгърленце - герданче

подевка - по-малка неженена сестра

подеха - отиваха

подзима - есен

поди - иди

подиграва - разиграва

подкапник - плътно пролепнала до главата шапчица от плат, която се носи под калпака; бял или червен фес за под капа или гугла

подкитила - накитила

подклеп/е, /и - каса на врата

подковани: порти п. - порти, обковани с желязо

подкрена - поместя

подлизна се - излъга се

подмишляк: юначки п. - човек, когото юнак може да носи под мишница

поднавляй - подновявай

подница - глинен съд за печене на хляб; зимник, изба под къщата

подници - изби, мази

подновуе - подновява

поднож(ка) - дъски, окачени на нишките на стана, на които стъпва тъкачката, за да движи нишките

подноси - подиграва, шегува, закача

пододрива - обижда

подои - накърми

подойница - овца, която дава мляко

подпрег - широк ремък около корема на коня, който крепи седлото

подпузнал - подхлъзнал

подпързи - колани за впрягане на кон

подсуна - подхлъзна

подудрива - удря

подфалгам - хваля

пое - пее

поеле - изяла

поем: че да п. - ще да отида

пожаре - място в гора, гдето се горели дърветата

позвемо - поканя

позилясал - завидял

позлатити -да позлатя

поили - угрижи се

поищат - поискат

пойдеме - тръгнем

пойде натръг по - тръгна след, по следите на

пойоха - поеха, подкараха

пок - път (Родопи)

поканил се - наканил се

покапана - обшарена

покина - разкъса

поклади - заговезни

поклоня - подаря

поклон - подарък

поклопе - затворена горна дреха за в бой

поклопено джубе - ризница

поклопито: джубе п. - затворена дълга горна дреха

покраина - област, земя

покрехнем - поместя

покрива - коприва

покров - кърпа

покров(а) - платно, с което се покрива мъртвецът при погребение, саван

покудвам - укорявам, клеветя някого

покудиш: да се не п. - да не направиш нещо, което ще предизвика да те укорят, осъдят, охулят

покупаче - гробари, гробокопачи (Пирин)

пол - половина

пола - половина

полагер - полица

поламен - позлатен

полеглито - полегнало

полежина - полегнало

жито п. - полегнало жито

полежито - полегнало, наклонено

полез - първо посещение сутрин рано на Игнажден или в който и да е друг ден в къщи, за да се донесе щастие или благополучие на домакинството

полениците - от пасбища, поляни

полиовката - поливане на болен за здраве, баене

полиц - след планински наклон, ниско, равно място

поличим - сравним

половина - кръст, талия

половна - вехта

поло(в)яци - вид стари монети

полог (мн. полодзи) - ръкойка

положито - полегнало, наклонено

полойна - половина

полуга(р) - 1. заграда за добитък, зимна кошара; 2. планинско пасбище

полуегреци - кошара за затваряне добитъка

зимно време; полугар, търло; сая

полутина - половина

полъга го - излъга го

полюбвам - целувам

поляз - тръни върху плетищата

полязла - посетила за пръв път през деня (годината) За това посещение (поляз) се вярва, че носи сполука или несполука.

помери - помести, разби

померила - размирила, станала неспокойна

помия: п. от раци - нечистата вода след измиване на ръцете

помле: ней се п. - стори и се

помори: п. му стадо, поломи му - измори му стадото, изтрепи го

помориме - изморихме

поморкини: п. али - морски хали

помошчикя - помощница, отмяна

помрежило - потъмняло

помренила - посърнала

понапел - понапънал

понаяден - ядосан, разгневен

поника - яхър

поникум - по-скромно, прилично

понине - отсега

пон(ни)ца - зимник, изба

понуд/а, /ица - храна и питие, което се носи на болен или на родилка; женско угощение, дадено по случай раждане на дете

понуди - занесе храна и питие на болен

понци - зимници, мази

поовикам - пооплача

поодат - отиват

пооду(х) - на тръгване

поожда - тръгва

попаднати - да се падне

попалнал - напипал

попари - опържи

попишмани - съжали, съжалява

поплени - ограби, плячкоса

поподи - захвърли; отиде

попраг - колан; =подпрег

попраша - запита, попита

попрашуе - позапитва

попрималка - малко малка

попрошета - поразходи

попусни - изпрати

попържена - препържена, препечена

пора - възраст

поразшет/а, /нем - поразходи(м)

поранил - похранил

поревка - приискване, пожелание, прищявка

пориза - изцвили (за кон)

поризливост - послушност

пород - рожба

породи - роди след друго дете

що ме не породи - защо не роди след мене

портика - пруст, преддверие

порскове - пръсти

порукам - повикам

поряз (гр.) - северен, студен ветър

посакам - поискам

посбореваме - поговорим

посвидечи=посвидети - посвиди

и нам че се п. - ще ни се посвиди, не искаме

посвърши се - сгоди се

посдите - поседете

посецна - подръпна

посили се - усили се, започна да върши насилия, да потиска; доби власт; нахлу

посимясала - разубедила

посинея - осиновен син

посинче=посиниче - осиновен син

поскура - обрядна питка; просфора

послед - след

пословечки - на таен език

послужиш - почерпиш (с вино и ракия)

послуша - пошета

послушуе - послушва

пословечки - на таен език

посмолйело - почерняло

пособкини - породени една след друга сестри

поспарави - стегна, приготви, нареди; оседла

п. я, начини я - нагласи я, приготви я, нареди я

посрамотит - посрами

посретнати - да посрещна

поста - домашен ред (Странджа)

поста(в)=постот

поставо - корито

постаджия - жътвар, който води постат

постане - стане

постат(а)=постот

постигна - роди

постоле - апостоли, изестители

постот - ивица от нива, която наредените жетвари оженват на едно минаване

построя - направя

посудри - поудари

потайниче - тайно, скрито

потапок - закуска

потевни - помрачи, потъмни

потен - пътят

потера - потърси; преследва; подкара

не идеме тебе на п. - не идваме тебе да преследваме, да те нападнем

потерам - поискам

потеря - група преследвачи

поти, потим - тихо, потихом

поткур - подигравка (прякор)

потмил се - изчезнал

потно - на път (Родопи)

потон(ч)е - одър в къщи; таван, под; отворена стая в горния кат на къща пред другите стаи, преддверие; чардак, трем; яхър

потпързи - колани за впрягане на кон

потражи - потърси

потрасува - поразтръсва

потровило - похабило, съсипало

потури - мъжки горни гащи от вълнен плат, широки и набрани горе, с постепенно стесняващи се дълги крачоли

потурнъ - сложа, турна

потчек - път

поудрами - поуспокои

поуздал - надявал се, разчитал

пофатали - вземали, хващали

пофискуе - удар с тънка пръчка или камшик

похожда - отива

похче=пошче

поче - започна

почекаш - почакаш

почена - започна

почин/и, /ало - направи(ло)

почудица - урочасване

пошал=пошел - тръгнал, отишел

пошибулькя - шибалка, пръчка

пошки - семки от тиква

пошла - тръгала

пошче - кърпа

пощукн/а, /ала - изчезна(ла), изгуби(ла) се, липса

поюв - повой; лента, ленти за повиване на бебета

поюздатим - поиздам, поразкрия

поясмо - повесмо, неизпреден ден или коноп

поя(т) - пеят

никъде го петли не пояа - тръгнал и при-стигнал, преди да пропеят петлите на разсъмване

пояечи - пеейки

пояси: девет-десет п. по тебе - 9-10 поколения след тебе

поясмо - повесмо

поята - кошара, къшла

прави - посреща

правини - за правото, за истината

право - наистина

п. да направят - да се поздравят, да се здрависат

прада - уби

праматя - праматарска стока, праматария

праматар - търговец на дребно
прамъткя - дребна стока

прапур - знаме, сватбено знаме

прашам - питам

праши - окопава

прашу/е, /вала - пита(ла)

прашул - прах

пращаят - венчават (се)

пребела - много бяла

пребие - счупи, строши

пребос - на бос крак

пребрише - пребърше

преварейка - “препечена ракия”

превариа - изпревариха

преварим - измамя

превежем - привържа

превез=превес - було на невестата

превияна - превята

превърла - прелюта, голяма

прегач - престилка

прегребла - вземала

предвоило - разделило се на две

предобив - придобивка, печалба

предодава - дава се на другиго

презкочник - женски накит за глава

презърце - шарена кърпа на пояса на булката

прежъта - много жълта

прейнах - минах

преказала - разказала

прекапала - презрела

прекарале - изпълнили

преко глава - премного

прековани редове - сплитки коси, свързани напреки една съ друга

прекратих - привърших

прекрива - венчално було

прекровка=прекромка - покривка на главата, було

прекрокнало - прекрачило

прелагала - пререждала

прелази - прелези, места за минаване

прелез - плет

преливки - преливане на гроб на третия ден след погребението

преличава - променя, преобразява

преличи (се) - преоблечи (се), маскира се

прелца - прежда

преляга - прилича, отива му

прематаря=праматя

премренило - премрежило

преобиде - преобходи, обходи

преоди - обходи

преодумая - укоряват, говорят лошо за някого

преопачит - обръща на опаки

преоте(х)а - правеха, отнеха

препаски: пошити п. - дълги везани кърпи, които, по стар обичай, невестата давала на деверите в деня на сватбата

препала - хубава девойка, която гори с красотата си

препе се - запъна се

препищавила - “предпазвала” от злини

препорей=прапор

препоречка - (от “преперица”) пъдпъдък

преправили: сватба п. - сватба направили, свършили

прерипило - прескочило

прерипуеш - прескачаш

препрегна - сгъна, прегъна

пресекат: ороци ке те п. - ще те урочасат

пресипем - прелеем; поръсим

преслапе - издигнатини; превал през планина

пресмадело - засмъдяло

пресмолело - заболяло

преснел - стубел, дървената или каменна ограда на кладенец

преставиа - умреха

преставяй: слуга не п. - не задържай тая, която черпи

престол - маса в олтара на църква, на която се звършват обредите

пресуска - наставена пола на женска риза или горна дреха с украса

пресчелник - част от женското облекло, панделка през челото

претала (прегам) - скачам, тропам с крака

претека - причака

претечеме, претекли - пресрещ/нем, /нали

претне - отне

претреси - претърси, изтърси

претъргнало - изопнало, изтеглило

претръгни - прекарай

преходница - звезда вечерница

пречекорила - презкочила

пречеле - металически накит в вид на корона

преческа=пречески=пречест=пречестье =пречести - причастие

пречети: п. за южна пладнина - прочети молитва за обед

прешевци - козиняви черги, постлани в кола с ритли за товарене

прешно - по-раншно, минало

прибаляй - прежалвай

прибере - подбере, поведе

приберена - шарена

прибулеш - разболееш

привод - приведен, домозет

привряна - бременна жена пред раждане (Странджа)

привърви - нанижи

пригода - угода, удобство

приголема - възголяма

прид - придатък; дар; прикия

приде - дойде, пристигна, приближи се; отиди

придебио - пълно с лоши изненади

придебно място - място, гдето могат да бъдат издебнати

приделиш - разделиш, отделиш

придем - приближа; отида

приди - ела, приближи се

придружиш - да ме ожениш

придури=придружиш

приз - без

приказало: у сан му се нему п. - на сън му се казало, сънувал

прикия (гр.) - придан, чеиз, дрехите, които се дават на момата при женитба

прикльота - проклета

прикопса - (от “прокапса”) успее

прикрива - невестинска кърпа, с която забулват личето на булката преди венчавката

прикье - чеиз

прикьосвам - давам зестра

прилалека - вайка се, оплаква се, постоянно вика “леле”

прилези - привлези

прилча - прилича

принела - донесла

приобидиш - попощеш

приоди - (от “проводи”) изпрати

приождаме - приближаваме се

припадат - слизат

припаднали - потънали, припаднали

припела - тюжнала, заплакала

припи - притъпка, стъпка

природа - род

прирука - провикна

приручало - дояло

присое - място на припек

пристави - нае (за работник)

притека - причакам

притекол - постигнал

притесен - възтесен

прифанаа: очи п. - урочасали го

прифират - изгонят

приуча - поуча

прическье=причест - причастие

причитат - почитит

пришел - дошел

приширок - възширок

приянал - яхнал

прмок - памук

провалям - жестоко кълна

проведи - наведи

провищало - изцвилило

прогим(к)а=прогюма=прогимначе (гр.) - закуска, ручок; следобядна закуска (Странджа)

проглина - паричка

продав - продаване

продюма=прогима

проигруя - разиграват

промачиня - промушва

промена се - премени се

пропаднал - потънал в земята

пропоя - пропея

проромони - проговори

проси - иска

просипе - пролее

проскефал (гр.) - възглавница

простим - напусна, оставя

че я простиш - ще я оставиш, ще се разведеш с нея

просто - простено; безплатно

п. да ми чинат - да ми простят
п. тебе - народен израз при поздряване или преотстъпване на нещо

просци - просяци

проти - при

протка - малка, входна врата

протогер (гр.) - селски глашатай

протомастор - главен майстор

протриша - разтърсва

прочело - накит за глава

прочка - прошка

прочка - наниз

прошет/а се, /на се - разходи се

прошки - тесни, дълги кърпи от домашно платно, които булката дарява на кръстника при вземане от него прошка след сватбата

прошлекина=прошлякина=прошлякиня =прошлячина=прошлячиня - просяк

прошлячки - просяшка

прошчелник - металическа украса на глава- та при женската носия

прощавам - напускам, развеждам се

прощева - оставя, напуска

прощиньня - прошка

пружи - протегне, посегне; протегна; протегни

прчеа - стърчаха

пръвнина - първа съпруга

пръпнали - хвръкнали

пръсна - хукна, побягна

пръстеносва - даде пръстен на годеница

прябош - на босо

прядумвам - увещавам

пряло - 1. прежда; 2. хурка

прялог - греди за покрив на къща

пряперица - пъдпъдък

пряпорника - сватбено знаме, хоругва

псалтир(ету) - певец на псалми в черква, певци (Странджа)

пудлизнъ - подхлъзна

пуздер - клечки, които остават след изчукване на лен или коноп; кълчища

пука - пие

пукная - пукнаха, умряха

пукорди - нарежда

пуля се - гледам

пулит - гледа

пун/и, /о - пълн/и, /о

пунили - пълнили

пуння - “по-сега”

пупаво - слабо, кекаво

пусат (т.) - оръжие

пусатлии - които пазят пусия, засада

пусия - засада

пуслувя - благословия

пуснаа: п. кушия да гонят - препуснаха да се надбягват с конете

пуснаа се - спуснаха се

пусталия - запустяла; пущинак

пустодан - за нищо, напразно

пусула - далекоглед, уред за гледане далеч; зрителна тръба; посок

путаря - пожарище

пуцаа=пуцая - стрелят, пукат

пушия (т.) - (копринена) кърпа (за чалма)

пущам - изпращам да искат мома, пращам сватове

пущили - сложили, пуснали

пущина - дяволска работа

пюскюл - ресни

пъз - под

пъндур - пазач

първень - преди

първийън - първо либе

пържар - пожар

пърмаклиян - с прозорци

пърсяниту - пръстените

пъръмонь - измислено име за присмех

пъръмонжия - който измисля пърамони

пърътисано - изоставено

пъха - цена

пъходи - клетва да не се ожени никога

пъшка - чепка грозде; грозд

пъщам - пъшкам

пятляну време - рано сутрин, когато започват да пеят петлите (Странджа)



АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.