FANDOM



АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ

Back to Bulgarian Dialect Glossary (home page)

К Edit


к’ - ще, че

ка - кога, когато, като; ще

ка(а)за (т.) - околия, околност, област

каба - мек; дебел, пухкав

кабада - сербез човек

кабадалия (т.) - човек сурав, размирник, наконтен

кабадаие - кметове

кабада(х)ни (т.) - контета, нахалници, юнаци

кабадаца (т.) - конте, тафраджия, който се перчи със силата си

кабакчия (т.) - събирач на данъци, бирник; на пояса си носел картука (кабак), в която слагал парите

кабахат (т.) - вина, грешка

кабил - 1. съгласна

кабул не чинит - не е съгласен 2. възможно
край к. няма - няма друга възможност
край к. да има - да има начин или възможност

кабул - прием

к. струваш ли - приемаш ли
кабулям - приемам

кабури - кобури

кава/к, /че - топол(к)а

каварджик (т.) - къдрав

кавга - свада

кавгалия - който обича да се кара, свадлив

кавгьо - свада

кавил=кавул

к. са кавили - облог са направили

кавпе - хитрец

каврак - копринена кърпа, червено було, което кумът мята на главата на булката в сватбения обред

каврък (т.) - извити (за вежди)

кавул (т.) - договор, сговор, облог

кавулата се - наговарят се

кавурски (т.) - невернишки, християнски, гяурски

кадаллък=кадилък=кадевлък=кадълък (т.) - административна област в турската империя, гдето съда един кадия

кадах - чаша

кадифлии - кадифени

кадия (т.) - съдия

кадове - пушек, опушено

кадру - снимка

кадълък(а) - съдебен район

кадън - туркиня

кадънче - момиче

кадънджийка - хубава, като кадъна

кадън пармак - бяло десертно горзде с твърди, заострени от двата края зърна на рехав грозд

кадър - (от “кадърен”) годен, способен

не е к. (т.) - не е в състояние; не може

каери - гвоздеи за петали, клинци

каза - град

каза(лък) (т.) - околия

кази - околни

казандисала - спечелила

казлъм (т.) - който леко ходи, напет

казма (т.) - кирка

казмирен - лек вълнен плат

казъ - вж. “гяурим к.”

казълбаши - алияни, турска религиозна секта

казъндисвам - изхарчвам, изразходвам; печеля

каик - дървена плоскодънна лодка, управлявана с прът

каил (т.) - готов, разположен, склонен, съгласие

к. да ми станеш - да се съгласиш
к. не става - не се съгласява
к. съм - съглася се

каинче - шурей (Родопи)

каипта (т.) - забягнал, излягал от къщи; изчезна, загуби

каица=кайца

кай - кога; как, като; къде; при, към

кайдис/(в)ам, /увам (т.) - 1. съситням, убивам, погубвам: не ми е жал да го оставя да го погубят; 2. насичам, накълцвам; 3. прежаля; 4. да реша ?

кайдиса - погуби; посмя, дръзна
не кайдисва - не посяга, не се съгласява

каймакамин (т.) - околийски управител

кайматлъ (т.) - най-хубаво

каймер=катмер

кайнак (т.) - извор

кайно - както, като

кайрак (т.) - рът, зълм, издигнатина; камениста на припек рътлина, обрасла с трева и търни

кайряк (т.) - пързалка, плоча

кайряче - от с. Кайрякьово (Странджа)

кайци - вид шапка, която се носи само от жени (Пирин)

какво - как, както

какет - както

какно - както

калавирена - карамфилова

калаур: к. чува - стои на пост, на стража

кала(н)фир - карамфил

калафедена - карамфилова

калбур - решето, рехаво; рядка плетка

калвун - клюн

калдърма=калдаръм (т.) - каменна настилка на улица

кале (т.) - крепост, град(ище)

калеври - вид леки, без токове обувки, еминии

каледни - вж. “калеска”

калезма - калеска

калезмар - който донася поканата

калеко - мъж на по-голяма сестра или леля (Странджа)

калекуту - кръстника

калем - перо за писане

калена - пръстена (за чаша)

калесвам (гр.) - (обредно) поканвам

калеска - (обредна) покана за кърщене, годеж, сватба
калесничка - поканвачка

калеш(ест) - хубав, красив.

According to Найден Геров (1987/1976), калеш = калеший in the 4th and 5th definitions:
1) За овца: която има около очите черна вълна, калешист, вакъл, ваклошат
2) Шарен, калешист
3) За човек: черноок, вакъл, ваклошат,ваклест; черноок, черноглав
4) С широки черно вежди, вакъл, калеш
5) Гиздав, хубав, калеш.
калешница - овца с черно около очите, шарена, вакла

калимана=калмана

калина - 1. по-малка, неомъжена зълва; 2. дърво

калинджийче - корабар, моряк

калинка - нар (растение и плод)

кал(и)тата (гр.) - кръстник; кум

кал(ь)мана - кумица, кръстница

калом - кал

калотия - хубост, хубавица

калуски - от с. Калово (Странджа)

калуфер - растение, цвете кариофил

калцуни - доколенници, ушити като чорапи от аба, без или със стъпала

калчинки - калцуни, навуща

калъч (т.) - нож; сабя

калъчлин - от саби

кальона - крепост

кам, камо - къде, где

каматен=камотен - хубав

камджия (т.) - камшик

олова к. - бич с оловни топки
три струка к. - троен камшик

камене - мъниста

камо - къде

камуха=камха - вид копринена тъкан

камшия - камшик

кана - каняк (птица)

кандис(ув)ам (т.) - съглася се, смиря се

канджие=камджия - камшик

кани(я) - ножници, калъфи за ножове

канлия (т.) - жесток, кръвник

каносани (опашки) - боядисани с кана

канташи-камен (т.) - скъпоценен камик, тъмночервен като кръв

капа - шапка

капак (т.) - захлупак, тас

капаклии калцуни - калцуни с широко разперени върху стъпалото краища

капаклицки: к. пушки - капаклии пушки

капанка - риза с характерна бродерия, носят я жените от капанското население в Разградско

капидарго - капитанко

капии - врати, порти

каписази - скитници, нехранимайковци

капия (т.) - врата, порта; ножница

капуджии - вратари

капула - задница на кон

капфе=кахпе - неверник, лукав

кара - черен; прякор

к. геврек - сорт черно грозде

караач - бряст

карагрош(ове) - едра сребърна монета/ медни грошове, медни пари; всяка чужда сребърна пара

карагьоз(лийка) - черноок(а)

карагюзел - черноок

карайте - наказвайте

каракашъл=каракъшлъ - с черни вежди

каракол (т.) - караул, пазач

Караман - име на кон с чер косъм

караорман - черна гора (име на село)

карар - по мярка, с мярка; достатъчно

караул: к. чува - стои на пост, на стража

карафезе - “турци”

карахасър (т.) - вид рогозка

карван - керван

карга - маши

карда - бъклица

кардаш(лар) (т.) - брат(я), другар

кардашка (т.) - сестра, посестрима

кардисам - избия

кардъм (т.) - моя жена

каревли-калеври

карез (т.) - злоба, омраза

карезлия - злопаметен, отмъстителен

каркел - халка за врата

кармаре - готвачи

кармълъ пача - (?от “кърмъзъ” червена) пачии, долната широка част на потури

карсениче - кръщелниче

карстата=кръстата, като кръст

каръм (т.) - кримски

касабет (т.) - грижа

касаб(он)а=касабо (т.) - (малък) град(ът)

касапуем - коля

касафетна - разтревожена, замислена

касена - къс

каскаднжи/я, /йка - ревнивец; завистник

Касум - Димитровден (Родопи)

кат (т.) - етаж

ката - пъти

ката (гр.) - всеки, всяка

катаден - всеки ден
катаденшно - всекидневно

катана - голем, (едър)/(войнишки) кон

катанци - катинари, окови

кати - кюшета

катлък - (от “кът”) нямане, неплодородна, оскъдна година, неурожай

катмер - кичест карамфил, Dianthus

като кога - като че

катом, катум: к. бога = таком бога

катранка: овчарска к., зелена к. - полу- храст, Artemesia camforata

катри - кои

катър (т.) - муле

катъри жеравненски - вид половинки обувки с подкови

катуница - цвете

катунки (т.) - катунарки

каул(а) (т.) - договор, облог; обзалагане

каулджийка - която прави облог

каур/ен, /ин, /ски - немохамедан(ски)

каурка - горна дреха

кафал (т.) - кавал

кафези - дървени решетки на прозорец

кафезлине - решетъчни

кафтан - горна женска дреха, вид сукман

кафтанджийска (за чаршия) - в която се продават копринени платове
кафтанджии - търговци на платове

кафтанен - шарен, пъстър

кахари, ка(х)ър/и, /ове - грижи, печали

кахорянка - натъжена
кахърен (т.) - угрижен, скръбен

кахпе=капфе - неверник, лукав

кахпийско (т.) - развратническо

кацим - окачваме, овесваме

кач сене (т.) - колко години

качун цвете - пролетен минзухар качунчице - есенен минзухар [!-?]

кашмеря се (т.) - подигравам се

кащи - къщи

каяньня - съжаления

квакна - клекна

квечером - привечер

кви - какви

ке - ще, че

ке(а)я=кехая

кебин=кибин

кедер - болка

кейил (т.) - поръчител

келеме - негодник, нищожен човек

кем - ще

кемен(ч)е - гъдулка

кемер=кимер (т.) - кожен пояс с прегради за носене на пари, който се запасва около кръста; кесия (за пари)

кенар - 1. (надлъжни) ивици от коприна/ по-дебела прежда/ друга тъкан в домашно тъкано платно; 2. край, ръб; краища на дреха или плат

кенарен, кенарлия - с кенар

кендисан - по своему

кендисвам - везя

кендисарка - везачка; жена с тънък вкус, “лична мома”

кенета (т.) - копринине дантели, изплетени или шити като украса на дреха или покривка

кепе (т.) - горна мъжка дреха от дебел плат; къса черна аба с ресни по краищата, каквито носят дебраните арнаути

кепенци - дървени капаци на вратите и прозорците на дюкяни в миналото

кераджия=кираджия

керата (гр.) - (казва се като укор)

кераца - кокона, госпожа

керван(джи)башия - водач на керван

кердоса(м) (гр.) - 1. взимам; оженвам се, ожени, омъжи; 2. добивам, спечелвам, виждам полза; 3. погубвам (Родопи)

кересте (т.) - дървен строителен материал

керка - щерка

керкезе - черкези

керясала - клеясала

кершие - чаршия, търговска улица

кесаджия=кеседжия

кеседжи/я, /йско (т.) - разбойник (-ическо)

кеседжийкя - жена кръвник, убийца
кесаджилък - разбойничество

кесим - едно на друго; общо

кесим (т.) - хубави, контешко, гиздаво

кескин - лютив

кесап - тефтер, книга

кетчица - (от “кепчак”) металическа или дървена чаша, черпак

кеур - гроб

кеф (т.) - удоволствие, наслаждение

кефере - вид цвете

кефил (т.) - поръчител

кефиль - гарант

кехаица - жена на кехая

кехая (т.) - 1. главен пастир, водач на овчарите
2. викач, който съобщава нарежданията на властта; глашатай
кехаята на рекята - глашатай/овчар на дервишка обител

кешише (т.) - калугери

кибин=кебин - дарове и пари, които се дават от годеника на годеницата

кивгирлия=гевгирлия (т.) - зидана от камък или тухли

ки(в)от (гр.) - ковчег

кига - когато

кидаф - чаша

кико - какво, като, как, както

килер - малко помещение за натурване на дрехи и други предмети

кило - мярка за зърнени храни, пит крини

киман, кимна - тъжен(а), унил(а)

кимбинясвам - благославям, венчавам

кина - какво

кина - късам

киндистарка - която умее да бродира, да везе

киниса (гр.) - тръгва

кинката - везана

кинтиш (т.) - горна дреха, контош; рокля, фустан

кипароо - кипарисово

кипра (гр.) - хубава

киприя - мост

кир босилек - благословен босилек

кираджии=кириджии - превозвачи, керванджии, които превозват срещу заплащане

кираца=кераца

киреч - вар

киристя - дървени греди

кирия (т.) - 1. превоз на стока или пътници срещу заклащане; 2. наем за превозно средство, за жилище и подобно; 3. стока, товар, който се превозва

кирли сукно - небелено сукно

кисело - квасен хлеб

кисим - хубост, гордост

киска - китка

кита - голяма

китата - кичеста

китка: у к. станая - заедно станаха

к. стрели - снопче стрели

киткоса се - сгоди се

кифур(у) - погребален ковчег

кицнем - цицнем, бознем

кишовито - дъжделиво

клабодан - свила

к. довезе - сърма доизвеза
к. марама - сърмена (везана с тънък златен, сребърен или меден тел) кърпа за глава

клавайте - слагайте

клавам - слагам, поставям

кладе (клал) - сложи (поставил)

клан(ь)ен(ь)е - подарък

кланял - молил

клапа - говори

клати - коля

клепам - вия клепало или камбана

клепове - клюки

клет - хамбар

клети - проклети

клето - несчастно

кликам - викам

кликач - местност, близо до с. Лешко, Благ.

клин(ц)и - гвоздеи (за подкови)

клисарче (гр.) - черковно служителче

клиси - куца, клатушка се при ходене, изоставя

клободан=клабодан

клонале - клеветили

клопена - затворена, похлупена

клоцна - ритна

клочат - разяждат

клочка - квачка, кокошка с пиленца

клукам - хлопам

клукнала - клъцнала, ухапала

клуп(а) - желязно колче с халка за завързване на добитък

кльосаше - кълвеше

клюкнаа - потропаха пачукаха

клюница - клюн

клюнкове - чучури

книга, книже - писмо

к. вангелиска (вангелия) - евангелие

кникато - червено

ко - ако; как, какво; когато

ко: ко ти бога - тако ти бога

коа=кова - време

коби: не коби си - не прокобявай, не предсказвай зло

кобур (т.) - кожен калъф за пищови или др.

ковали: на коньо к. - оковали го на коня

кован: к. пояс - сребърен колан

ведра ковани - ведра, обковани с железни обръчи

коване - подковаване; подкови

ковачка - квачка

кове - подковава

ковил=кофиле

ковчаг, ковчег - сандък за дрехи, скрин

код - до, към, при

коджа (т.) - твърде, много; голям

коджемкити - доста много

кое - или

коее - ковеха

коемджия, коенджия=куюмдия

коже - голяма

кожал, кожел (мн. кожлуве) - (шарена) хурка; горната част на хурката, където връзват къделята

кой - ако

койло - бяла пухеста трева (Stipa pennata Z), която служи като накит главно при лазаруване

койн - кон

койна пеливана - кон юнак

койнаре - коняри

койрук, койручките - опашка, игрохорци на края на несключено хоро

кокона (гр.) - госпожа, кражданка

колагер - полица

колазено жито - (от “колус”) вид едра пшеница без осил, от която правят болгур (Friticum vulgare )

колай (т.) - 1. лека работа; 2. начин, способ, средство, възможност
колайгеле - поздрав: лека работа

колак - 1. хлебче, колаче (и в смисъл на покана: “получил к. за калеска”); 2. дар за съобщаване на добра новина

колашки - коледни

колбави=колба(е) - гривна, гривни

колдовите - коледните

коленеком: к. легна - коленичи

коливо - обредна храна от варено жито

колкот - кракът, кълката

коложега - средата на зимата; месец декември/месец януари

колтуриши - спаси

колци - колко души, колцина

колчеш=кольчиш - колчем

кольшкине - коледни

ком - кому

команика (комонига, комоника, команига) растение, билка; любичица, теменужка

комат - къс, парче

комбаре (т.) - бомби

комбос=комбус - жребие

комет - кмет

комка - причастие

комкавам се - причестявам се

компири - картофи

комунига - раст. Meliolotus officinalis

конак (т.) - 1. място за нощуване на пътници; жилище, подслон; 2. спирка по път; 3. къща на олемец; 4. общинско управление; 5. седалище на представителите на властта

три конака место - разстоянието, което може да се измине за три дена (с 3 нощувки)
конакчийка, конаксайбийка - собственица на конак
конакчия - отседнал на конак

кон - към

конак (т.) - стан, място за преспиване на пътници

конаре - коняри

конаци - голяма, богата къща

кондак (т.) - приклад, дървената част на пушка

кондил, кондир =крондир

кондис(у(в)ам (т.) - настанявам (се), спирам се на конак

кондури - груби кожени обувки

конка - 1. кумица, кръстница; 2. =комка

конопци - конопени въжета

контош - горна женска дреха

конци - коне

конче - жижка, нишка

конька - причастие

копанарче - циганче, което работи корита, лъжици и др.

копань - бухалка

копаран - връхна дреха (Родопи)

копач(е) - мотика

копая - заравят

копе - копие

копел/е, /ак - малко момче; дребно и нищожно човече; извънбрачно дете

копиле - момче (над 15 години), момък

копина - къпина

копни - топи се, копней

копнина - място, където снегът се е стопил

копривник - ястие от коприва

копуци - юнаци

копче - металически накит за гърдите

копчи - откопчава

корди - нарежда, припява

кориния - корен, род

кория=курия (т.) - малка гора

корка - коричка

кортулиса - отърва

коруба - корито

косатник - украса на косата; плетеница от самите коси или от вълнени конци, украсена с монети и маниста, която се спуща на гърба; косичник

косемка - косевка

коситреник: крондир к. - калаен съд за вино

или ракия; накичена с цвете бъклица, с която канят на сватба

коситро=коситрън (гр.) - олово

косичник=косичняк - сплетени коси, украсени с монети и маниста; украса на главата

костен - кестен

костутно: к. железо - “мъртво жедязо”

кот - при

котлеварка - кобилица, чатал

кофаря - заключвам с кофар

кофиле=ковил - вид трева с пухкава метлица

коча - командири

коца - къса

коцака - витороги

коцалье - плитки коса

коцне - откъсне

кочия (т.) - закрита кола с повече от два коня; конска кола, покрита с чергило; колесница

кошена: риза к. - с копринени ръкави

кошове - хамбари

кошуля - риза

коюмджия=коюнджия - златар

коюн: к. джебове (т.) - джебове на пазвата на дреха

кравенея - пълнея

крагино - крадено

крагуй - сокол

крайна - страна, земя, краище

крамар/ин, /че - болярин, бан, управител [ср. “кръмарин”]

крамолиха се - караха се

крапа: к. градина - къса, малка

крапнее - става къса

крапом=крапум риба - шаран

крати - скъсява

кратил - свършил

кааща - свършва

кратя - къртя

крачаг - стомна

кревам - вдигам

кремък - крем Lilium candidum

крена - тръгна, взема, вдигна

кренува - тръгва

крефко - крехко

креч - скреж, пласт, наслоение

кривак - дълга тояга

кривич - шепа

крила - двете страни на полата при саичената носия, двете предници на полата

крили - вее

крило - перка

крилче - крилце, цвете

криюм - скришом

крондел=крондир

крондир (гр.) - съд за вино или ракия, от метал или глина във форма на стомна или кана, с украса, с който канят на сватба

кропо - кратко

крочка: к. крокне - прекрачи крачка

крошумка - куршум

кроюм кроят - кроене

круйте - кроете

крундир, крундил=крондир

круте кроеха - кроене

кршлък - отговор

кръвена - пълна, дебела

кръвняк - шопар, свиня за угояване

кръг - кръгла дъска за точене на тесто и за носене на хляб

кръкли - ножници за стрижене на овце

кръкланджии - които стрижат овце с кръкли

кръмарин - който вързва и подрежда снопите,

води жътвари (Пирин)

крънделица - изхабена, нащърбена

кръпо - късо

кръснина - убийство

кръсно - кръстато, на кръст

кръст (дукато) - пари, които се подаряват на коледари, дете или булка

кръстат (гора, дърво) - клонест

кръстато - с кръст

кръстатом: к. окръсти - хваща някого за кръста да се бори с него

кръстице: на к. - на кръст

кръстничена: к. премяна - дрехите, които по обичая кръстницата подарява на детето в деня на кръщаването

кръстом - през кръста

к. окръстиа - хванаха се през кръста

крътеше - плачеше, хълцаше

кръфната - весело забрадена

крьохто - крехко, весело

ку - ако

Кубалище - село в Драмско

куваклия (т.) - твърда, яка

куве - кое

кувет (т.) - сила, мощ

куд - при

куда - клеветят, одумват

куда баши - ръководител на коледарска дружина

куджа - вж. (горе) коджа

кудя - клеветя, злословя, говоря лошо за някого

куенджия-куюмджия (т.) - златар

кузум (т.) - драги, мили, мое момиче

кукарджо - попрелка (Родопи)

кукнала - седнала

куките - гегите

кукя - къща

кула-ата (т.) - кон с жълтеникава козина

кулай - изход, начин; възможност

кулай - втори поздрав

кулак - 1. с дръжка като уши; 2. =колак

кулаклия - с уши (употр. се обикн. за сабя, за пушка, за нож. Навярно от такива случаи определението е пренесено и за кон.)

кулаш=кулешана - кон с жълтеникава козина

куле - колело

кулплия (т.) - с дръжки [=кулаклия?]

култари - отърве, освободи

културисам=куртулиса

кулук - караул, нощен пазач

кулуша: к. кобила - кулеста кобила, с жълтеникава козина

кульля - коли с дървени колела (Странджа)

кумат - хубава

кумаш (т.) - плат, тъкан

к. пелени - пелени от скъпа материя

кумашина - кум; кумец

кумбара (т.) - снаряд, граната

куменджия - ковач

кумехи - на кръстинцата

кумиткету - комитите

кумрия - вид гугутка

кун - към

кун - ако

куна (гр.) - икона

к. Марица - икона на Борогрдица

кунак=конак

кунала - целунала

кундис(в)а - отседна, настани се, спря се

кундур/и, /я - груби кожени обувки кундурдж/ии, /ийски (т.) - обущар(ски)

куни - утешава

кунтри - обуща

купа - покупка, купило

купе - стока [ср. “купье” -?]

купец - търговец

купук - лентяй

купци - търговци

купье - дрехи, стоки [ср. “купе” -?]

курбан (т.) - жертва

курбанлък (т.) - обредна служба, при която се коли животно

курбет(лък)=гурбет(лък)

курджия (т.) - пъдар, полски пазач

курдиса - нагласи

курдисанка - нагласена

курдисва (т.) - поставя, урежда

курилна - казан с дръжки

курна - чучур; корито; вана

курсум - ушким

куртулис(в)ам=културисам - спася (се), избавя, отървам

куруджи(я) (т.) - пъдар, пазач, горски стражар

куршумджии (т.) - стрелци, убийци

куса - без опашка или с къса опашка

кусо - недостатъчно

кустадински и елински мясец - месец май (Странджа)

кусур (т.) - недостатък

кутел - 1. дървен издълбан съд за чукане на ориз, жито, крина; 2. мярка, с която воденичарите събират уема от мливарите; 3. дървена кофа за кладенец

кутем=кутя

кутила - отгледала, отхранила

кутна се - събори се

кутнам - гътвам, повалям

кутния - рокля; плат; нещо за гиздене

кутра - коя

кутраци (мн. от “кутре”) - кученце

кутро - 1. кое; 2. клето, злочесто

кутрулицъ - зимна пшеница, зимница

кутър - беден, нещастен, клет

кутя - отглеждам, отхранвам, грижа се за някого

куфитра (гр.) - вид сандък

кучаджия - колар, кочиаш

кучия - файтон

кучии - коли

кушаче - забрадка [вж. “кушече”]

кушек - кърпа, която се връзва през кръста

кушече - колан (Родопи) [вж. “кушаче”]

кушия (т.) - надбягване с коне (Странджа)

куюмджия (т.) - златар

куюн: к. джобове - д. на пазвата на дреха; скрит, вътрешен джоб на връхна дреха

къ - как

къба - мек, пухкав

къвгъ - скандал

къдийко - градинско цвете

къжель - хурка за предене на коноп

къзъм (т.) - момичето ми, дъще (гальовно)

къикчия - лодкар

къй - къде

къйдиса - насече, уби

къко - кълката, кракът

кълван - кълвач

кълвун - човка

кълцат - чукат, бият

кълцаш - кълвеш

къльмана, къльтата=калмана, калтата

къмчик - камшик

кън - като

къна: алена к. - градинско цвете, Impatiens balsamina

къна - кълнат

къндиль - светилник

къндиса - съгласи се, примири се

къндърдисвам - увещавам

кър (т.) - природа; поле, ниви

къран - мор, чума

кървосвам се - начервявам се

кърдия - зелка

кърк - четиридесет

къркели - железни приспособления за почукване на врата, металическа халка на врата

кърклизи - ножици

кърма (т.) - за пищов, който се прегъва при пълнене

кърмеки-татари - (от “къркмак” стрижа) стригани

кърпо - малко

кърстове - ръкохватка

къртя - (с. Пирин, Иван Главчев 1992) кум [ако правилно го разбрах!]

кърчази (т.) - стомни, бурета

кърши - упорно; насреща, срещу

а оттука главата си к.! - махай се оттука!
на к. - на среща
що к. удара - изявяване на превъзходна степен, нещо, което е най-хубаво

къръм - 1. (т) сед наред; 2. Крим

късак - дълга бяла абена дреха буз ръкави

къскъндисвам - завиждам

къскънджия - завистник, ревнивец

къснувай - хапвай

късъбъ - град(че)

късъфекь - грижа

кът - край

кътлък - оскъдица, недостатъчно количество

кътра - коя

кътъвалам - злословя

къшла (т.) - кошара

къш(ом) - вик за отпъждане на птици

кьогли - тегли

кьожко - тежко

кьонка - тънка

кьосем (т.) - овен, (който не се стриже) (водач на стадото)

кьостек - верига; металическо мъжко украшение (верижка за часовник и др.)

кьоше - ъгъл   (ДДБистр)

кю - ще

кюкюна - тю,тюна

кюлк - връхна горна дреха (Родопи)

кюлум - килим

кюприя (т.) - мост

к. дърво - напречното дърво, което свързва успоредно наредените греди на под или на таван

кюрк, -ове (т.) - кожух; зимна дреха, подплатена с кожи (Странджа)

кюрпен(це) (т.) - недорасло, малко, младо

кюрци - връхна дреха, плато

кюсамджия - главорез

кюсем=кьоскм

кючтек=кьостек

кючук - къс, нисък

кюти (т.) - трай

кютурум - като кютюк

кютурумче - пънче

кютюк (т.) - пън, корен

кюфци - дрехи подплатени с кожа

кюцакан - куки на самара (Родопи)

кючеве - ключове

кючюджак - мъничка, дребничка

кючюк (т.) - малък

кюше (т.) - кът, ъгъл

кя - тя

кявница - тъмница

кяр(а) (т.) - печалба, придобивка

кярим (т.) - печелим

кяр (мн. кярове) - печалби

кяур - гроб (Странджа)

кях - щях



АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ

Ad blocker interference detected!


Wikia is a free-to-use site that makes money from advertising. We have a modified experience for viewers using ad blockers

Wikia is not accessible if you’ve made further modifications. Remove the custom ad blocker rule(s) and the page will load as expected.